ПИСМА НА ПОРТУГАЛСКА МОНАХИНЯ
Писмо второ Вашият лейтенант току-що ми каза, че буря Ви е принудила да се притаите в пристанището на Алграве. Боя се, че сте страдали достатъчно в морето и толкова ме е погълнал тоя страх, че не съм помислила за собствените си дела. Мислите ли, че лейтенантът го е грижа повече за това какво се случва с Вас отколкото аз? Ако ли не, защо тогава той е по-добре осведомен? И защо тогава не сте ми писали обратно? Злощастна съм наистина ако не сте намерили време да ми пишете откакто си тръгнахте и още повече ако сте имали възможността и не сте го сторили. Несправедливостта и неблагодарността Ви са твърде големи; но аз съм в отчаяние ако те Ви носят вреда. Предпочитам да останете ненаказан отколкото те да отмъстят за мен. Противопоставям се на всички изложени обстоятелства, които би трябвало да ме убедят, че не ме обичате изобщо и се чувствам много по-склонна да се отдам сляпо на страстта си, отколко...
